Елена Поптодорова за ФрогНюз: Промяната в позицията на Нидерланди...
Това сподели пред ФрогНюз дипломатът и държавник Елена Поптодорова.
Вижте и цялото изявление:
Присъединяването на Румъния и България към Шенген може да бъде подложено на ново гласоподаване при започване на декември е желанието на Испания - страната, която сега извършва шестмесечното ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз., че това е измежду целите ѝ. Знак защо е поддръжката от испанското председателство, дипломат Тодорова?
Много значимо е, че имаме поддръжката на настоящото председателство. Испанското председателство по силите на функционалностите и ролята си показва груповото мнение, освен мнението на Испания. Непременно би трябвало да подчертаем, че испанското председателство приказва от името на Европейския съюз. Тяхното заявление, което беше доста изрично - че те ще положат всевъзможни старания до последно за допускането на България и Румъния в Шенген, също е доста показателно. Нямам спомен друго председателство толкоз изрично да е заставало в интерес на България и Румъния до момента. Винаги е имало положително отношение, пожелателно отношение, само че категоричността на испанското председателство надвишава досегашните задължения на предишни ръководи.
Всичко това е добре. Добре е и това, че отчетът за Шенген е позитивен. Много значимо е, че всички вътрешни министри на Европейския съюз дадоха позитивна оценка на София и Букурещ. Изрично се декларира, че Румъния и България покриват всички условия и би трябвало да влязат в Шенген - това беше доста изрично изказване на еврокомисаря по вътрешните работи Илва Йохансон.
За следващ път имаме доста еднопосочни позитивни оценки и отзиви. Опираме обаче още веднъж до позицията на Нидерландия и Австрия.
, че няма да смъкна ветото си - има ли опция за смяна в непреклонността им по въпроса?
Нидерландия излезе с надали не абсолютно отричане и доста безапелационен отвод за присъединение на България. Изборите там са на 22 ноември. Трябва да изчакаме те да преминат. След тези избори имаме дребен прозорец. Една от очакванията е, че когато вътрешнополитическият развой завърши, има теоретична опция, има някаква възможност, да има преразглеждане на позицията на Нидерландия вследствие на политически промени в страната.
В никакъв случай не може да чакаме лесна смяна в позицията на Нидерландия. Според мен е значимо да отговорим на тяхното условие за задача у нас. Тази задача би трябвало да се случи, тъй като всичко друго - отвод или бавене на такава задача, ще даде храна на съперниците на участието ни, които считат, че имаме какво да крием, че нямаме задоволителен прогрес. На мястото на властта бих ускорила провеждането на задача.
Мисля, че имаме каква позитивна смяна да покажем. Това е видно освен от отчета за Шенген, който е напълно позитивен, само че и от последните стъпки, които започнаха управляващите в следствие от Близкоизточния спор - границата се укрепи в допълнение с помощ от Министерството на защитата, с помощ на нашите военнослужещи. Имаме даже графична панорама, която да покажем, имаме стъпки, които сме направили и които могат да бъдат показани.
Добре е, че акад. Денков ще се вижда с австрийски сътрудници. Паралелно и със същата активност обаче би трябвало да вървят и контактите с Нидерландия.
Чуваме положителни отзиви от обособени евродепутати от Нидерландия. Пак споделям обаче - главната тежест би трябвало да бъде върху нидерландското държавно управление, когато идващото бъде формирано.
Има гласове за делене на България и Румъния в процеса по банкет - какво мислите по този въпрос?
Не би трябвало да допуснем даже мисъл за делене на България и Румъния. Подобни приглушени шумове се чуват. Не желая да ги нарека интриги, само че пар екселанс това е тъкмо конспирация. Тази мисъл би трябвало да бъде посечена радикално. Трябва да желаеме от нашите съдружници и сътрудници в Европейски Съюз да не минава и мисъл за делене на едната страна от другата.
За страдание има кръгове в България, които подклаждат тази конспирация. Много е значимо еднопосочно и изрично да се демонстрира единството на двете страни в пътя им към Шенген. За мен беше доста позитивна конференцията на тримата министър председатели - на България, Румъния и Гърция, под семейството на акад. Денков в Евксиноград. Слушах доста деликатно ревюто на румънския министър-председател Чолаку главно поради тази тематика. Той направи доста ясна и експлицитна поръчка за България и Румъния дружно в Шенген. Трябва да се разсеят всевъзможни спекулации, които в последна сметка са с вътрешнополитически привкус и са опит за следващ път да бъде атакувано и обезсилено държавното управление.
В догадка, че България и Румъния бъдат разграничени в процеса на приема, какви рискове носи това?
Опасността е, че това ще забави още повече недопуснатата страна - разбирайте България. На фона на всички други събития, при едно делене позицията ни ще бъде доста по-слаба. В никакъв случай това не трябва да влиза даже единствено като мисъл в главите на взимащи решения, на политици. Много значимо е нашето единение и взаимно напредване към Шенген.
Как си обяснявате отхвърли на Нидерландия и Австрия да позволен страната ни в Шенген?
Нидерландия постоянно е била известна със своята нерешителност във връзка с върховенството на закона у нас. Това не е оригиналност. Трябва да сме не просто подготвени, а с готовност да осъществим техните условия - в тази ситуация, за образуване на задача у нас. При Нидерландия това не е изненадващо. Това е страна, която е стъпила върху върховенството на закона във всеки един смисъл. Не съм сюрпризирана от тях.
По-скоро ме изненада Австрия, където надвиват вътрешнополитически съображения, които също изчезват в мненията на някои австрийски представители.
За мен по-сложният проблем е Нидерландия, тъй като ветото стъпва върху отдавнашна позиция на Нидерландия по справедливи компликации, които България е имала през годините и които се пробва да отстранява.
Каква е Вашата прогноза какво ще се случи - дали ще има ново гласоподаване за приемането ни в Шенген през декември и в случай че да, какъв би могъл да е резултатът, поради и изборите в Нидерландия, които споменахте?
Това е в областта на догатките, на пожелателното мислене, на вярата. Ако има смяна, тя няма да е, тъй като са се сменили настоящите лица в Нидерландия - в случай че изобщо се сменят. Трябва да стъпи на нещо, което да промени позицията. Затова толкоз упорствам на тази задача, която да бъде направена, ускорена.
Прогнозите не са по никакъв начин лесни. Възможно е да има отчасти допускане - по въздух и по вода, а за най-тежката граница - сухопътната, допускането да бъде отсрочено. Възможно е такова половинчато решение, което въпреки всичко ще е напредване напред. Това обаче не трябва да бъде наша теза и наше предложение. Ние би трябвало наложително до последния час преди гласуването да настояваме за цялостно допускане в Шенген.
Дали ще има гласоподаване през декември - допустимо е при риск от неуспех да се търси отсрочване на гласуването. Мисля си, че при толкоз мощна поддръжка, оказана от толкоз разнообразни направления - на процедура от всички направления, би било неточност гласуването да се отсрочи. Нека тези, които не биха подкрепили, да изясняват за какво не поддържат. Според мен все по-трудно ще става обяснението за какво ни блокират - изключително в случай че създадем тази задача и тя бъде с добър резултат.
Наблюденията ми са, че доста българи не схващат за какво имаме нужда да бъдем признати в Шенгенското пространство - бихте ли го обяснили в няколко фрази?
Няма да пропусна опцията още един път да изразя огорчението си, че европейският диалог у нас не се състоя към този момент 30 години. Това е един диалог, който трябваше да стартира още от 90-те години, когато започнахме да се причисляваме към европейските структури, започвайки от Съвета на Европа. Ние пропуснахме диалога с необятния пласт български жители и по тази причина в този момент няма схващане за Шенген, няма схващане за еврозоната, няма схващане за европейските регламенти, взаимни задължения и права, които имаме. Това е поредна моя въздишка на отчаяние за пропусната опция.
Това, което би трябвало да кажем и разбираем е, че в случай че бъдем позволени в Шенген, не просто българите ще пътуват гладко в целия кръг на Шенгенското пространство. Нека стартираме от най-графичното, най-видимото - опашките на Калотина, часовете очакване на влизане в Гърция. Ако сме в Шенген, това няма да го има.
След това отиваме към доста по-значимия позитивен резултат - това е търговията, комерсиалния продан, трафика на артикули и услуги сред страните. Тук приказваме за стопански и финансови изгоди. България губи стотици милиони от това, че не е част от Шенген. Всякакъв тип транспорти се оскъпява в допълнение поради наложителните престои по границите. Ползите от Шенген могат да се пипнат с ръка, те не са нереални. Съжалявам, че доста късно този диалог стартира в обществената сфера.
Елена Поптодорова е посланик, политик, депутат и държавник. Заема обществени длъжности в годините, когато се основават политиките, ориентирани към българското участие в НАТО и Европейския съюз. Посланик на Република България в Съединени американски щати (2002 – 2008) и (2010 – 2016). Член-учредител на Атлантическия клуб в България и негов вицепрезидент.
Интервю на Илияна Маринкова
Вижте и цялото изявление:
Присъединяването на Румъния и България към Шенген може да бъде подложено на ново гласоподаване при започване на декември е желанието на Испания - страната, която сега извършва шестмесечното ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз., че това е измежду целите ѝ. Знак защо е поддръжката от испанското председателство, дипломат Тодорова?
Много значимо е, че имаме поддръжката на настоящото председателство. Испанското председателство по силите на функционалностите и ролята си показва груповото мнение, освен мнението на Испания. Непременно би трябвало да подчертаем, че испанското председателство приказва от името на Европейския съюз. Тяхното заявление, което беше доста изрично - че те ще положат всевъзможни старания до последно за допускането на България и Румъния в Шенген, също е доста показателно. Нямам спомен друго председателство толкоз изрично да е заставало в интерес на България и Румъния до момента. Винаги е имало положително отношение, пожелателно отношение, само че категоричността на испанското председателство надвишава досегашните задължения на предишни ръководи.
Всичко това е добре. Добре е и това, че отчетът за Шенген е позитивен. Много значимо е, че всички вътрешни министри на Европейския съюз дадоха позитивна оценка на София и Букурещ. Изрично се декларира, че Румъния и България покриват всички условия и би трябвало да влязат в Шенген - това беше доста изрично изказване на еврокомисаря по вътрешните работи Илва Йохансон.
За следващ път имаме доста еднопосочни позитивни оценки и отзиви. Опираме обаче още веднъж до позицията на Нидерландия и Австрия.
, че няма да смъкна ветото си - има ли опция за смяна в непреклонността им по въпроса?
Нидерландия излезе с надали не абсолютно отричане и доста безапелационен отвод за присъединение на България. Изборите там са на 22 ноември. Трябва да изчакаме те да преминат. След тези избори имаме дребен прозорец. Една от очакванията е, че когато вътрешнополитическият развой завърши, има теоретична опция, има някаква възможност, да има преразглеждане на позицията на Нидерландия вследствие на политически промени в страната.
В никакъв случай не може да чакаме лесна смяна в позицията на Нидерландия. Според мен е значимо да отговорим на тяхното условие за задача у нас. Тази задача би трябвало да се случи, тъй като всичко друго - отвод или бавене на такава задача, ще даде храна на съперниците на участието ни, които считат, че имаме какво да крием, че нямаме задоволителен прогрес. На мястото на властта бих ускорила провеждането на задача.
Мисля, че имаме каква позитивна смяна да покажем. Това е видно освен от отчета за Шенген, който е напълно позитивен, само че и от последните стъпки, които започнаха управляващите в следствие от Близкоизточния спор - границата се укрепи в допълнение с помощ от Министерството на защитата, с помощ на нашите военнослужещи. Имаме даже графична панорама, която да покажем, имаме стъпки, които сме направили и които могат да бъдат показани.
Добре е, че акад. Денков ще се вижда с австрийски сътрудници. Паралелно и със същата активност обаче би трябвало да вървят и контактите с Нидерландия.
Чуваме положителни отзиви от обособени евродепутати от Нидерландия. Пак споделям обаче - главната тежест би трябвало да бъде върху нидерландското държавно управление, когато идващото бъде формирано.
Има гласове за делене на България и Румъния в процеса по банкет - какво мислите по този въпрос?
Не би трябвало да допуснем даже мисъл за делене на България и Румъния. Подобни приглушени шумове се чуват. Не желая да ги нарека интриги, само че пар екселанс това е тъкмо конспирация. Тази мисъл би трябвало да бъде посечена радикално. Трябва да желаеме от нашите съдружници и сътрудници в Европейски Съюз да не минава и мисъл за делене на едната страна от другата.
За страдание има кръгове в България, които подклаждат тази конспирация. Много е значимо еднопосочно и изрично да се демонстрира единството на двете страни в пътя им към Шенген. За мен беше доста позитивна конференцията на тримата министър председатели - на България, Румъния и Гърция, под семейството на акад. Денков в Евксиноград. Слушах доста деликатно ревюто на румънския министър-председател Чолаку главно поради тази тематика. Той направи доста ясна и експлицитна поръчка за България и Румъния дружно в Шенген. Трябва да се разсеят всевъзможни спекулации, които в последна сметка са с вътрешнополитически привкус и са опит за следващ път да бъде атакувано и обезсилено държавното управление.
В догадка, че България и Румъния бъдат разграничени в процеса на приема, какви рискове носи това?
Опасността е, че това ще забави още повече недопуснатата страна - разбирайте България. На фона на всички други събития, при едно делене позицията ни ще бъде доста по-слаба. В никакъв случай това не трябва да влиза даже единствено като мисъл в главите на взимащи решения, на политици. Много значимо е нашето единение и взаимно напредване към Шенген.
Как си обяснявате отхвърли на Нидерландия и Австрия да позволен страната ни в Шенген?
Нидерландия постоянно е била известна със своята нерешителност във връзка с върховенството на закона у нас. Това не е оригиналност. Трябва да сме не просто подготвени, а с готовност да осъществим техните условия - в тази ситуация, за образуване на задача у нас. При Нидерландия това не е изненадващо. Това е страна, която е стъпила върху върховенството на закона във всеки един смисъл. Не съм сюрпризирана от тях.
По-скоро ме изненада Австрия, където надвиват вътрешнополитически съображения, които също изчезват в мненията на някои австрийски представители.
За мен по-сложният проблем е Нидерландия, тъй като ветото стъпва върху отдавнашна позиция на Нидерландия по справедливи компликации, които България е имала през годините и които се пробва да отстранява.
Каква е Вашата прогноза какво ще се случи - дали ще има ново гласоподаване за приемането ни в Шенген през декември и в случай че да, какъв би могъл да е резултатът, поради и изборите в Нидерландия, които споменахте?
Това е в областта на догатките, на пожелателното мислене, на вярата. Ако има смяна, тя няма да е, тъй като са се сменили настоящите лица в Нидерландия - в случай че изобщо се сменят. Трябва да стъпи на нещо, което да промени позицията. Затова толкоз упорствам на тази задача, която да бъде направена, ускорена.
Прогнозите не са по никакъв начин лесни. Възможно е да има отчасти допускане - по въздух и по вода, а за най-тежката граница - сухопътната, допускането да бъде отсрочено. Възможно е такова половинчато решение, което въпреки всичко ще е напредване напред. Това обаче не трябва да бъде наша теза и наше предложение. Ние би трябвало наложително до последния час преди гласуването да настояваме за цялостно допускане в Шенген.
Дали ще има гласоподаване през декември - допустимо е при риск от неуспех да се търси отсрочване на гласуването. Мисля си, че при толкоз мощна поддръжка, оказана от толкоз разнообразни направления - на процедура от всички направления, би било неточност гласуването да се отсрочи. Нека тези, които не биха подкрепили, да изясняват за какво не поддържат. Според мен все по-трудно ще става обяснението за какво ни блокират - изключително в случай че създадем тази задача и тя бъде с добър резултат.
Наблюденията ми са, че доста българи не схващат за какво имаме нужда да бъдем признати в Шенгенското пространство - бихте ли го обяснили в няколко фрази?
Няма да пропусна опцията още един път да изразя огорчението си, че европейският диалог у нас не се състоя към този момент 30 години. Това е един диалог, който трябваше да стартира още от 90-те години, когато започнахме да се причисляваме към европейските структури, започвайки от Съвета на Европа. Ние пропуснахме диалога с необятния пласт български жители и по тази причина в този момент няма схващане за Шенген, няма схващане за еврозоната, няма схващане за европейските регламенти, взаимни задължения и права, които имаме. Това е поредна моя въздишка на отчаяние за пропусната опция.
Това, което би трябвало да кажем и разбираем е, че в случай че бъдем позволени в Шенген, не просто българите ще пътуват гладко в целия кръг на Шенгенското пространство. Нека стартираме от най-графичното, най-видимото - опашките на Калотина, часовете очакване на влизане в Гърция. Ако сме в Шенген, това няма да го има.
След това отиваме към доста по-значимия позитивен резултат - това е търговията, комерсиалния продан, трафика на артикули и услуги сред страните. Тук приказваме за стопански и финансови изгоди. България губи стотици милиони от това, че не е част от Шенген. Всякакъв тип транспорти се оскъпява в допълнение поради наложителните престои по границите. Ползите от Шенген могат да се пипнат с ръка, те не са нереални. Съжалявам, че доста късно този диалог стартира в обществената сфера.
Елена Поптодорова е посланик, политик, депутат и държавник. Заема обществени длъжности в годините, когато се основават политиките, ориентирани към българското участие в НАТО и Европейския съюз. Посланик на Република България в Съединени американски щати (2002 – 2008) и (2010 – 2016). Член-учредител на Атлантическия клуб в България и негов вицепрезидент.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ